Академичен обмен между СУ „Св. Кл. Охридски“ и Университет Хокайдо на магистърско ниво.
Програма OGGｓ
Академичен обмен, впечатления от участниците:
Анна-Мария Кирилова, МП „Японски език и култура“ , краткосрочна обменна програма OGGs в Университет Хокайдо, 2023
Благодарение на двустранна спогодба, сключена между Софийския университет и Хокайдо университет имах възможността за пръв път да посетя Япония. В рамките на тримесечния ми престой на остров Хокайдо натрупах безброй нови впечатления не само за японците и японската култура, но и за чуждите култури на японска земя. Първоначално смятах за недостатък, че работният език на програмата за обмен е английски и в нея чужденците са по-голям брой от японците. С времето обаче се убедих, че диалогът и работата в мултикултурна среда са дейности, които несъмнено разширяват кръгозора, разрушават предразсъдъците и развиват много полезни умения като това да се научиш да разбираш събеседника дори когато в буквалния смисъл не намирате общ език. Освен това спецификата на този обмен ме постави в ситуация, в която натрупването на нови знания за японския език и култура бе напълно в мои ръце и се осъществяваше непосредствено – извън университетските аудитории. След пет години академично изучаване на японски език в Софийския университет тази възможност беше особено ценна и необходима за моето развитие като японист. След бърза проверка дали моите знания съответстват на реалността, установих, че всички тези уроци не са били напразно усилие, но в същото време реалността и учебниците не са напълно идентични. Япония, до която аз се докоснах в Сапоро, не беше онази Япония с многовековни храмове и гейши, а такава, в която звучи джаз от грамофонни плочи и мебелите в кафенетата са европейски антики. На моменти имах чувството, че с машина на времето съм попаднала в Ню Орлиънс в началото на 20-ти век, което нямаше нищо общо с предварителната ми представа за Хокайдо. Единственото нещо, което не ме изненада, беше красивата природа, която се проявява особено отчетливо на фона на магичните залези. Спецификата на Хокайдо отключи в мен желанието да се докосна до още различни „Японии“, за да мога да подредя в съзнанието си пъзела на многоликата същност на тази страна, която може да очарова и разочарова всеки, понякога дори едновременно, но няма как да породи безразличие.
Мая Костадинова, МП „Японистика: Общество и култура“, краткосрочна обменна програма OGGs в Университет Хокайдо, 2023
В периода юни – септември на 2023 г. участвах в кратката програма за устойчиво развитие OGGs – NJ3 за магистри. Програмата бе част от летния институт на университет Хокайдо в град Сапоро, Япония. Моето участие в летния институт започна един месец преди да замина за Япония. Успях да присъствам на и да завърша успешно няколко дисциплини по мой избор, до които бях допусната след предварително кандидатстване и селекция извън програмата OGGs – NJ3 за магистри. Обучението и изпитите по дисциплините се провеждаха онлайн в реално японско време. Всички дисциплини, които бях избрала бяха свързани с културното наследство, езика и историята на местното население на остров Хокайдо – айну.
Някои от дисциплините в програмата бяха свързани конкретно с историческото наследство на остров Хоккайдо и с устойчивото развитието на град Саппоро. За моя изненада, в тях бяха предвидени и посещения в местни читалищни структури в две от предградията на град Саппоро. С огромно удоволствие станах свидетел на протичането на реална читалищна дейност в една много отдалечена от България част на света. В професионален план за мен тези посещения имаха най-висока стойност, тъй като работя в областта на образованието, а устойчивото развитие в образованието бе моята мотивация при кандидатстването за програмата OGGs – NJ3 на университета Хокайдо в Сапоро.
Райчо Дянков, МП „Японистика: Общество и култура“, дългосрочна обменна програма OGGs в Университет Хокайдо, 2023
Като място, Сапоро много прилича на София – равнина, заобиколена с високи хълмове, умерен климат, подобна флора и фауна. Малко по-голям като град е, но не е много различен. Адаптацията беше сравнително лесна за мен.
Университетът е в паркова среда, с всичко необходимо да се чувства човек удобно и безопасно. Смятам, че има много възможности за развитие на добри отношения с СУ, защото хората са много дружелюбни към нас, българите. Пък и мисля, че няма да се посрамим до приключване на обучението си тук. Има доста чужденци, но са предимно от Азия, така че ние като европейци даваме друга перспектива на Университета. Голямата разлика е в насочеността на обучението – много малко хуманитарни профили, за сметка на техническите, точните науки и химико-биологическите (химия, медицина, аграрни) направления са водещи.