Денят на народните будители е официален български празник, посветен на почитта към делото на българските книжовници, просветители, революционери и духовни водачи, които са съхранили и развили българския дух, език и култура през вековете.
Празникът води началото си от първите години на ХХ век, като е възстановяван след период на прекъсване: Неофициално води начало си от 1909 г. За първи път Денят на народните будители е отбелязан неофициално в Пловдив през 1909 г. Датата 1 ноември е избрана, тъй като по Юлианския календар тогава се е чествал Денят на Свети Йоан Рилски Чудотворец – първият и най-почитан български народен будител. Официално обявяване на празника е засвителствано през 1922, когато министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение 1 ноември да бъде обявен за празник на народните будители.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III празникът е обявен за общонационален в памет на „заслужилите българи“. Следва прекъсване в перриода 1945 – 1992 г., т.к. след 1944 г. празникът е отменен от комунистическата власт. Но през 1992 г., със закон, традицията е възобновена, като 1 ноември отново е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Значението на Деня на народните будители е непреходно и надхвърля историческата почит. Празникът напомня, че знанието, книжовността и духовните ценности са били основният стълб за оцеляването на българския народ през вековете, особено по време на робството.
Днес празникът е вдъхновение за съвременните „будители“, и отдава почит не само на историческите личности, но и на съвременните учители, преподаватели, учени, журналисти и дейци на културата, които продължават мисията да „будят“ народа към знание, морал и критично мислене.
Празникът символизира непреклонната българска воля за просвета, свобода и национално самоопределение. Най-старото и авторитетно висше учебно заведение в България, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва Деня на народните будители с тържествена церемония и академично шествие.
Шествието тръгна от главния вход на Ректората и премина по ключови места, свързани с делото на будителите, продължи с поднасяне на цветя: Членове на Ректорското ръководство, Академичния съвет и преподаватели поднесоха венци и цветя пред паметниците на: Братята Евлогий и Христо Георгиеви (дарители на СУ); Патрона на Алма Матер – Св. Климент Охридски; Св. Паисий Хилендарски; Иван Вазов (на гроба му); Иларион Макариополски (пред Синодалната палата).
https://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/sofijskiyat_universitet_otbelyaza_denya_na_narodnite_buditeli2
В честването се включиха Университетският хор за старинна музика и деца от столични училища, които изпълниха литературно-музикална програма, а Радио Alma Mater (радиостанцията на СУ) излъчи специална програма с приветствия от университетски преподаватели и интелектуалци, посветени на празника.
https://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/radio_alma_mater_s_s_specialna_programa_v_denya_na_buditelite